Формула 1 през 2009 и 2010 г. отвътре

Обичам Формула 1 от малък. Запалиха ме чичо ми и братовчед ми. От училище събирах всякакви материали за спорта. Тогава все още интернет не бе развит както сега и желанието ни за информация се захранваше от списанието на инж. Иван Тенчев - Клуб Ф1.

Няколко години по-късно заедно с моите приятели от училище решихме да основем виртуален шампионат, в който да копираме истинската надпревара. Още от тогава съм се възхищавал на коментаторите и съм им подражавал, като съм се се опитвал да коментирам заедно с тях докато текат състезанията.

После започнах да отразявам спорта в електронна медия и постепенно започнах да навлизам в журналистическите среди. Работя в Спортал от 2006 г., когато бях ученик в 10 клас. Преминах за малко през Евроспорт на нещо като обучение и след това трябваше да прекъсна заради кандидат-студентската кампания.

Случайно през лятото на 2008 г. бях препоръчан на ТВ7 за коментатор на водната формула - Class-1 Powerboating. Това беше първата ми телевизионна проява. В края на годината предложих своите услуги на телевизията за отразяването на Ф1, GP2 и Формула-BMW за 2009 г. и на шега бях извикан на кастигна за коментатори преди началото на въпросния сезон. Само веднъж седнах да коментирам пред един телевизор с Жоро Иванов за 5 мин. и ме избраха за втори коментатор.

През първата година се абстрахирах от напрежението и единствено гледах да давам 100% от себе си във всеки старт. В по-трудните моменти потърсих помощ лично от Джонатан Леджард и Джеймс Алън (първият - коментатор на BCC, вторият - на ITV UK), които ми дадоха един и същи съвет - когато си научил всичко, нищо не може да те изненада - готов си да отразиш и най-трудната ситуация. Ценна насока, която съм се опитвал да спазвам по време на цялата си работа.

Първото състезание, което отразих наживо бе Турция '09 и то изникна доста изненадващо. Изведнъж телевизията реши да праща екип и въпреки че тогава желанието ми беше Жоро да отиде, решиха да изпратят мен. В началото ми бе леко напрегнато, но след като избутах останалите телевизии и попитах Дженсън Бътън (който тогава имаше 5 победи от първите 6 старта и доминираше) - How do you feel leading the world championship? (Какво е чувството да си лидер в световния шампионат?), всичко се оправи. Тогава другите колеги го дразнеха с въпроси дали вече мисли за титлата и той не обичаше да им отговаря. На моето питане той се обърна към мен, погледна ме, усмихна се и стана едно страхотно интервю.

Оттам нататък вече нямаше връщане назад. Годината протече чудесно, а Дженсън стана световен шампион.

Вторият сезон предполагаше по-голямо отразяване. През 2009 бяхме на 5 старта, през 2010 на 9. Още от предсезонните тестове на "Херес" си гарантирах пълна свобода на действие и с малки изключения се реализираха всички планове.

Снимахме и интервюирахме световни шампиони и легенди на спорта като Ники Лауда, Деймън Хил и Жак Лафит. Имахме срещи лице в лице с всички пилоти, както и индивидуални интервюта с босовете на големите отбори.

Формула 1 е затворено общество, което не търпи външна намеса. Пилотите не ти отговарят пълно на въпросите, ако не те познават. PR-ите не те допускат до пилотите, ако не знаят как работиш. Обслужващият персонал не те допуска до местата, на които искаш да снимаш, ако нямаш сериозно присъствие в падока.

Всеки си плаща. Ние плащахме данък, че сме от малка страна на Балканите. Ще ви дам пример - Кристиан Хорнър (шефът на Ред Бул) два пъти обърка България с Унгария и Сърбия и така и не запомни (или разбра) къде е България. Няма майтап - от Унгария на изток е една държава, наречена Източна Европа, което е нещо ориенталско за западноевропееца.

Самият падок иначе (така се нарича пространството зад боксовете, което е и нарицателно за целия керван на Формула 1) е изключително интересно място, в което се потапяш в атмосферата на Формула 1.

Контактите с международните колеги - голяма част от тях британци, които отразяват спорта от студентските си години и които отдавна са прехвърлили 40-те. Всички те респектират, защото виждаш, че живеят в общество, което зачита труда на хората, отдали цялото си свободно време на каузата.

Телевизиите са малките армии на шефа на Формула 1 Бърни Екълстоун за генериране на финансови печалби. Оттам всички репортери са арогантни и всички си мислят, че са най-добрите. Те са като пилотите. Моментът, в който видят на първа линия оранжевия микрофон на "бългериън ТиВи", им е неприятен. В Монако беше върхът на тортата, когато аз, заедно с финландските ми колеги, BBC и FOX не оставихме място на станции като RTL, Sky, Rai, TF1 и т.н. C'est la viе. Играта е безмилостна.

Много приятни емоции те обливат, когато си вземеш интервюто, задал си точните въпроси, пресъздал си обстановката, предложил си на зрителите най-актуалните гледни точки и си представил всичко това по адекватен начин в неделя по време на студиото.

Пътуванията са прекрасна част от работата - дават ти възможност да видиш различни места и култури. Време за разходки обаче почти няма - остават само няколко часа в неделя след надпреварата или в петък вечер, когато вече ни е дошло до гуша от монтиране и интервюта.

Любимото ми място е Валенсия в Испания, защото за мен това е градът, който отразява модерния свят по великолепен начин. Движението в града е устроено безгрешно, като от единия край до другия може да се стигне за 20 мин. в пиков час. Градът комбинира авангардно строителство, стара архиктектура, културно и историческо наследство, има изключителен нощен живот и е много приятно място за живеене. Лазурният бряг и Монако са прекрасни места, но те са като че ли дошли от друг свят.

Любимата ми писта е Нюрбургринг в Германия заради уникалната атмосфера около стария Нордшлайферинг. Обиколките на стария ринг с личното Рено Еспас и сейфтикар-а, управляван от самия Бернд Майлендър, са едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали до сега.

Обичам спорта и се радвам, че животът ни срещна. Абстрахирайки се от блясъка, който е с продължителност няколко часа в неделя следобед, работата е адски изтощителна и взискателна.

В такива моменти е важен екипът, с който работиш. Моите партньори през последните две години бяха операторът Николай Глушков и монтажистът Симеон Симеонов, с които си прекарах страхотно.

Георги Иванов и инж. Иван Тенчев са прекрасни партньори зад микрофона, а нашият координатор Иван Николов е скритата движеща сила на коментаторите, без когото надпреварите никога нямаше да бъдат окрасени с такъв интересен анализ. Нашият организатор Николай Илиев също бе на ниво през цялото това време.

Затова когато се правят сравнения между нас и BBC например, да се сравнява и бройката на екипа, който подготвя предаването, както и на финансовите/интелектуални ресурси, които се хвърлят от двете страни.

И в заключение да кажа, че човек трябва да бъде внимателен, когато започва да мечтае за нещо - със здрава работа, постоянство и усилия няма невъзможни неща.

Когато даваш всичко от себе си, процесът неминуемо се превръща в огромна наслада.

И накрая, но не и на последно място, всичко, което сме правили, сме го правили заради Вас. Ако ви нямаше Вас, нямаше да ни има и нас. Вие си извоювахте това отразяване и ние се стараехме то да бъде много по-достъпно за Вас, за да изживеете спорта от по-близо. Формула 1 има изключително интелигентна публика, която със своята градивна критика и активно участие в медииното пространство, винаги е давала отражение върху цялостното предаване на спорта. Благодаря Ви.

Пожелавам си/ви една прекрасна 2011 г. с много интерсни събития в любимия спорт.