В памет на Марко Симончели

Марко Симончели загина след падане по време на Гран При на Малайзия и ще бъде запомнен като борбен, устремен и агресивен състезател.

Италианецът започна бурно първенството през тази година. Завърши пети в Катар, после отпадна в Херес и Португалия, завърши пети във Франция, шести в Каталуния, отпадна в Англия, завърши девети в Холандия, след като потегли от пол-позишън, в Италия бе пети, в Германия шести, в Лагуна Сека отпадна, в Чехия се качи за първи път на подиума след трето място, в Индианаполис бе дванадесети, след това записа три четвърти места в Сан Марино, Арагон и Япония, а в Австралия бе втори преди състезанието в Малайзия. Това му отреди шестото място във временното класиране с актив от 139 т. - точно толкова колкото има неговият идол Валентино Роси.

Симончели бе много близо до победата на "Херес" в Испания още във втория кръг от сезона, след като поведе в състезанието, но заради променливите условия и загуба на концентрация падна и загуби шансове. В Холандия потегли от пол-позишън, но се удари в Лоренсо и пресече финала девети. Във Великобритания пак падна и не успя да регистрира точки.

Той бе критикуван от мнозина, като начело застанаха Хорхе Лоренсо и Дани Педроса. Първият стигна далеч и дори каза, че Симончели трябва да бъде "превъзпитан". Към Симончели се обърна лично и неговият шеф в тима на Хонда Грезини. Всички съветваха Марко да укроти своя нрав и да мисли повече в перспектива.

Той имаше прекрасна физическа подготовка и бързо си изгради образа на бърз състезател в тренировките и квалификациите, но не толкова постоянен в надпреварите.

Пред Марко имаше само една цел и тя бе да печели състезания. С хода на сезона Марко възприе друга нагласа към надпреварите и започна да се бори за класирания на подиума. Това даде резултат, като италианецът бе на път към своя първи успех.

Марко бе буен, своенравен, но се вслушваше в критиките и винаги търсеше пътя към успеха. Защото в ерата на изравнените възможности и изключителната конкуренция, разликата се образува от малките детайли.

А Симончели започна да се вглежда в тях и да търси правилното решение. За това свидетелства фактът, че в Хонда му повярваха и му гласуваха доверие за Сезон 2012 г. Марко бе предпочетен пред Андреа Довициозо за третия заводски мотор след титулярните на Кейси Стоунър и Дани Педроса.

Преди по-малко от три седмици Марко се качи върху новата Хонда за догодина и заяви, че много бързо е успял да се адаптира към новата машина, че е оптимист за бъдещето и че най-добрите състезания за него тепърва предстоят.

Марко бе такъв състезател - той бе оптимист, опортюнист, искаше да даде най-доброто от себе си във всеки един старт и това да не остане незабелязано.

Няма нищо по-лошо от това да нямаш шанс да се бориш. Да нямаш възможността да следваш пътя си. Да не можеш да покажеш на какво си способен. Да не бъдеш сред всички останали. Марко Симончели бе един от талантите, които преследваха стремително своите мечти.

За мен и моето поколение Марко Симончели е един от символите на свободния дух, който не се спира пред нищо и с много упование в самия себе си, се бори за постигането на своята голяма цел в живота. В случая при Марко - да стане световен шампион в кралския клас по мотоциклетизъм.

Почивай в мир.