Ред Бул RB6

Новият модел RB6 определено бе най-чаканата кола през тази зима, тъй като предшественика RB5 се оказа най-успешния модел за миналата година. Представянето на новата кола бе направено по-късно от представянето на колите на конкурентите от Мерцедес, Макларън и Ферари. Такъв ход преди години предприемаха само в тима на Ферари и то от ерата на Браун-Тод-Шумахер. Посланието на Криситян Хорнър и Ейдриън Нюи е ясно - в отбора се чувстват уверени, че могат да се борят за победи още от първия старт.

За това говорят и резултатите от подготовката на Фетел и Уебър на тестовете в Испания. Двамата изпълниха своите промени почти без проблеми и останаха доволни от постигнатото с новата кола.

Тя от своя страна е еволюция на миналогодишния модел. Нюи запази част от авангардните решения в задното окачване с цел да подобри ефективността на новия двоен дифузьор. Основната цел бе ясна - изчистване на въздушните струи и насочването им към областта на дифузьора, за да може по този начин да се генерира по-добро сцепление.

Капакът на двигателя остана почти същия като миналата година. Той е свързан със задното крило за да може да обработва въздуха по-ефективно и да го изпраща към задното крило.

В колата бяха направени различни корекция по част от позволените допълнителни аероелементи като сайдподовете и крайните елементи на предното крило.

То от своя страна запази позицията с от миналата година - по-високо изнесено с цел да се насочва възможно най-голям въздушен поток под колата и оттам към дифузьора. Този елемент се оказа изключително успешен и бе копиран от почти всички отбори на решетката.

Последните корекции бяха направени по носа на колата и шасито заради новите промени в правилата и по-големите резервоари.

Като цяло основните предимства на колата са страхотното съчетание между двойния дифузьор и задното окачване, което гарантира максимално прилепяне на задната част на колата, както и аеродинамичната ефективност, която продължава да се счита за най-добрата на решетката.

Недостатъците са двигателят на Рено, който показа липса на издръжливост и липса на мощност на високоскоростните писта. Освен това понякога колата бе и изключително взискателна към гумите, което с новите правила може и да се окаже сериозен проблем.

В този смисъл главната философия при изграждането на новия модел бе да се извлече максимума от аеродинамичната ефективност на колата, за да се компенсира загубата на мощност от двигателя.

До къде стигна криеницата във Формула 1?

Премина и втората серия от подготовката на отборите във Формула 1 на пистата "Херес" в Испания, като според времената най-бърз бе Люис Хамилтън с McLaren. Уместно е да кажем максимата, че класирането няма значение - важни са времената, но с оглед на промените по правилата през тази година и с въвеждането на новите по-големи резервоари, горната твърдение може да бъде трансформирано в - класирането няма значение, важно е карането.

Съдейки по времената в дълга серия от обиколки разликите наистина са много малки, но подобни тълкувания все още е рано да бъдат правени, тъй като никой няма информация за това кой с колко количество гориво е карал. Тази година разликата във времената между кола с пълен и празен резервоар може да надскочи границата от 4 секунди.

Затова определящо е карането и онова, което пилотите представиха по време на тестовете в Херес. Испанското трасе е много технично, тясно и с няколко изключителни завои, които изискват много кураж, за да бъдат взети с висока скорост. Завоите се взимат на средни и високи предавки, а бордюрите са ниски и почти плоски, така че пилотите не могат да ги използват, за да се връщат обратно в очертанията на пистата.

В три от четирите дни на пистата имаше и много дъжд и избора на подходящите механични настройки бе определящ за постигане на добър ритъм. Всяко по-агресивно стъпване върху бордюрите биваше наказвано, всяко изгубване на точката за спиране, довеждаше до загуба на време. Това бяха два от основните аспекти, върху които пилотите бяха съсредоточили своето внимание по време на тестовете в Херес.

Фелипе Маса направи забележителна серия от 160 тура в последния ден и демонстрира агресивен стил на каране. Маса спира много късно, почти вътре в завоя. Приплъзгва задницата във вътрешната част на завоя, отваря линията на излизане и атакува с много висока скорост следващата крива. Стилът наподобява до голяма степен философията, която изповядваше и Хуан-Пабло Монтоя преди години, а и самият Михаел Шумахер.

Проблемът на подобен стил на каране е, че ако линията бъде объркана, се губи много скорост или се рискува да бъде стъпано от външната част на бордюра, който е на излизане от завоя. Маса на няколко пъти бе много близо до подобна грешка, но с изключителна прецизност връщаше колата обратно. Такива неточности допускаше и Михаел Шумахер. При него се усещаше известна нервност, тъй като не успяваше да демонстрира характераната за него постоянност във всеки един тур.

Германецът звучеше много хладнокръвно в своите изказвания и след двата дни, в които бе зад волана на своя Мерцедес, но си личеше, че все още е в ранна фаза от своята подготовка, защото допускаше грешки, които не са типчини за него. Мерцедес са голямата въпросителна на тези тестове. Макларън и Ред Бул са считани (и то съвсем обективно) за фаворити, Ферари също са в челото, но какво е карането на Мерцедес?

Нико Розберг имаше лош късмет и не успя да тества колата на сухо, но пък направи силно изказване, че моментът, в който се качи в колата на сухо, веднага ще покаже най-доброто от себе си. Той в интерес на истината бе много постоянен и това си личеше от карането му. Това обаче за сега няма определящо значение, тъй като каквито и да се времената му, каквото и да е карането му, най-важното за него е просто да победи Шумахер - независимо дали ще е в борба за титлата или за предпоследното място в класирането.

Люис Хамилтън бе сред най-уверените пилоти. Той носеше и цялата атмосфера в отбора като цяло. Колата стоеше като залепена за пистата. Изпробваше различни настройки и залагаше на различни стратегии - къси серии от обиколки - 2 до 3 и много дълги - с по над 20 тура. Във всички тях Хамилтън бе безгрешен. Той има уникален стил за каране. Насочва предницата още в захождането към завоя, поддържа задницата с минимално приплъзване и цялото движение се извършва при много висока скорост.

Подобна увереност показаха и пилотите на Ред Бул. Ейдриън Нюи и Кристиян Хорнър демонстрираха самочувствие с по-късното представяне на новата кола. Такъв ход преди години предприемаха само в тима на Ферари и то от ерата на Браун-Тод-Шумахер. Посланието на Ред Бул е ясно - "чувстваме се уверени в колата и знаем какво правим". Фетел и Уебър преминаха тестовете в Испания почти без проблеми. От тях може да се очаква и най-много и то още от първия старт в Бахрейн.

Въпреки че в таблиците не си личеше, пилотите на Уилямс наистина бяха много бързи. Барикело завъртя над 200 тура в последните два дни от подготовката и карането му бе забележително. Стилът на Рубенс е изключителен - изключително изчистен и в същото време много бърз. Рубенс борави повече с предницата и се опитва да задържа колата максимално близко до вътрешната част на завоя. Всичко се случва при безпогрешно преминаване по линията. Постоянството на бразилеца бе настина впечатляващо - едно и също преминаване през завоите в продължение на цялата серия.

Това показва, че колата на Уилямс е настроена добре и че Рубенс е доволен от това, с което разполага. Проблемът на неговото каране е, че и най-малката липса на баланс в колата може да доведе до фатална загуба на време - нещо, което видяхме от Рубенс през 2009 г. с BrawnGP. Последиците от липсата на баланс в колата бяха илюстрирани от своя страна по прекрасен начин от Хайме Алгерсуари и Педро де ла Роса. Двамата изпитваха изключителни проблеми с удържането на колите си в една линия и не успяха да направят едно и също минаване през един завой в две поредни обиколки.

Това се усети и в колите на Рено. Кубица очевидно изпитваше затруднения с удържането на колата в идеалната линия, а Петров използваше всичкото време, с което разполага, за да се адаптира към колата. И двамата твърдяха, че са доволни от поведението на болида и въпреки че все още е твърде рано, за да се правят заключения, Рено едва ли ще се вмъкне в борбата за местата на подиума.

За това можем да кажем, че колкото и отборите да се опитваха да скрият по нещо, от видяното на четирите дни на "Херес", Макларън, Ферари, Ред Бул и Мерцедес са отборите, които ще налагат темпото. Впечатленията, които Заубер оставиха след тестовете във Валенсия, като че ли поизбледняха на фона на огромните усилия, които Де ла Роса хвърляше, за да удържи колата в пътя.

Шефът на Рено Ерик Булие твърдеше, че целите на отбора са Топ 4 в края на сезона, но той твърдеше и че Витали Петров не си плаща за кокпита, а според нас и двете твърдения не представят нещата такива каквито са.

Следващите тестове са пак на "Херес" с начало 17 февруари и в продължение на четири дни.