Един миг

Сезонът завършва тази неделя. Винаги съм знаел, че тази година ще мине много бързо. Точно както за всяко невероятно събитие в нашия живот, така и за това на човек просто не му се иска да свършва.

Все още си спомням как кацнахме на летището в Аликанте и след това търсихме хотела в Херес. Сякаш бе вчера, когато за първи път видях RB6 в пороя на тестовете в Испания.

Затаяваш дъх и докато издишаш, сезонът вече е в навечерието на великия си финал.

Последните две години бяха невероятни за мен. Няма да забравя колко бях нервен преди първата тренировка в Австралия през 2009 г., нито пък първия път, в който зададох въпрос на бъдещия световен шампион Дженсън Бътън. И докато нервите вече са овладяни, напрежението е все така високо.

Не бях отразявал нито едно състезание на живо преди 2009 г. На много места дори и никога не бях стъпвал, бях напрегнат, беше ми ясно, че навлизам в средите като абсолютен новак, опитвах се да правя нещата, както работата го изисква. И след всичкото това време, в края на най-добрата година в моя живот, осъзнах, че никога не съм имал достатъчно време, за да й се насладя. Просто винаги си концентриран върху това което предстои - следавщият уикенд, следващото състезание и никога не мислиш за това, което вече ти се е случило.

След като спряхме да отразяваме състезанията на живо имах време, за да се върна назад и да си спомня всички велики моменти. И го направих в домашна обстановка, при пълно удобство, но се замислете какво им е на самите пилоти - на претендентите за титлата.

В спомените ми изниква един момент - около 22-23 об. на Гран При на Великобритания. Седях в mediacentre-а, точно над бокса на Ред Бул, на любимита ми писта, до старт-финалната права. Тогава за секунди изключих от всичко, затворих очи и просто се оставих на звука и вибрациите от болидите, които преминаваха през старт-финала. Бързо се върнах към реалността, защото работата го изисква, но тогава си казах, че този миг остава завинаги. Също както и тазгодишното първенство, защото едва ли скоро ще имаме същата ситуация в шампионата.

За последните две години направих много интервюта с всички пилоти на решетката. Любимият ми въпрос към моментните лидери в шампионата бе - How do you feel leading the world championship? (Какво е чувството да бъдеш водач в световния шампионат?), - защото според мен така можеш да разбереш един човек - как се чувства в много важен момент от неговия живот/кариера.

Дженсън през 2009-та казваше, че се чувства спокоен и уверен, че може да се бори във всеки един старт; Люис през 2010-та не искаше да се разкрива на този въпрос и затова с безразличие вдигаше рамене и казваше, че е тук, за да се бори; Марк винаги бе много концентриран, когато отговаряше на този въпрос и най-отговорно казваше, че трябва да се дава най-доброто във всеки един старт; Себастиян пък винаги се изпълваше с оптимизъм и като че ли за секунди се пренасяше напред във времето и ни напомняше, че докато все още има шанс да се бори за титлата, то той ще се възползва от него; Фернандо пък никога не загубваше самообладание и казваше, че дори и нещо да се обърка, той и Ферари са тук, за да печелят титли.

Светът на Формула 1 не ти дава много шансове да се облегнеш назад и просто да се насладиш на удоволствието. Напрежението е винаги на раменете ти - винаги мислиш за следващото състезание, за следващите промени по болида, за следващия сезон. Битката за съвършенство изисква такава етика.

А голямата битка за 2010 г. завършва този уикенд. За четиримата претенденти за титлата датата 15 ноември, понеделник, не съществува. Всеки е готов да рискува не защото няма какво да губи, а защото има какво да спечели - титлата във Формула 1.

Моят съвет към Вас? Пуснете си телевизиора, изключете си телефона и най-важното - насладете се на мига, защото той ще е един и ще бъде записан в историята.

Гран При на Абу Даби ще бъде излъчено пряко по ТВ7 тази събота от 14:55 мин. (квалификацията) и в 14:30 в неделя (състезанието).