Интервю за сп. FormulaEye

Интервю взето от Стилян Григоров и Димитър Центелович за сп. FormuleEye.


1. През 2009 година ти започна като коментатор на Формула 1 в ТВ7, сега си коментатор на Порше Суперкъп сериите, доколко е важна гъвкавостта в коментирането ?

Гъвкавостта е всичко. Тя се постига с много работа и подготовка. В живия коментар трябва да си подготвен за всеки евентуален сценарий. Трябва да си концентриран и да не губиш ритъм. Важно е да се следят промените и да се търсят пътищата, по които може да се разплете интригата в състезанията. Така се прави добрият анализ и се маркират най-важните моменти, заради които се стигнало до крайния развой.

Трябва да имаш изчистено съзнание и когато седнеш зад микрофона да мислиш само за това, което може да се случи. Изисква се задълбочено следене на процесите в надпреварата - движението на пилотите в класирането, спиранията в бокса, изборът на гуми и всички причини, поради които един пилот е в позицията на лидер или съответно на догонващ.

В коментара трябва да се дават отговори на въпросите, които изникват с хода на събитията, а това става само с познаване на материята и възможността да се борави с нея. Не на последно място коментарът трябва да е в полза на зрителите. Българската публика е със сериозни познания, а това е страхотен стимул да се подготвяш порядъчно за всеки един старт.

2. Тази година във Ф1 имаше доста интересни битки, основна част от които се дължат на нововъденията - DRS & Pirell , доклко важен фактор са гумите в спорта като цяло в наши дни ?

Много важен. Гумите са онази част от колата, която се докосва със земята.

Достатъчно се изговори по темата за нововъведенията в правилата, като е хубаво да се наблегне на няколко неща.

Пирели атакуваха пазара с правилна стратегия - не бяха агресивни нито в изказванията си по адрес на предишния доставчик Бриджстоун, нито по адрес на това, което възнамеряваха да постигнат през сезона. Старателно се опитваха да обяснят какви са начините по които надпреварите могат да станат по-интересни.

Взимаха адекватни решения и дори когато смятаха, че не са взели най-правилния избор, коригираха своята програма за следващите стартове. Целите им са правилно подбрани и са концентрирани около идеята - ако състезанията във Формула 1 са интересни, то нека една от основните причини за това да бъдат гумите на Пирели.

В Бриджстоун пък искаха да имат най-здравите гуми във Формула 1 и MotoGP, за да може като отиде крайният потребител да си купува гуми да избере техните продукти заради стабилността и безопасността, която гарантират.

Пирели пък залагат на добрия имидж като способ за увеличаване на своите продажби. Въпрос на политика.

Системата за подвижно задно крило бе търсено решение. В спорта през последните години се изпада в крайности по отношение на промените в правилата. До 2011 г. мнозинството искаше повече изпреварвания, а през 2011 г. по-малко. DRS за мен е просто поредното технологично решение, което предизвиква много противоречия. В този списък попадат F-duct, traction control и т.н., и т.н. Това е Формула 1 и никога не е късно за поредното гениално решение.

3.Мерките за сигурност в наши дни изглеждат доста сериозни, но въпреки това на 16 и 23 октомври се уверихме, че колкото и да са сигурни моторните спортове, се случват фатални инциденти, мислиш ли, че има още работа по тях ?

Кончините на Дан Уелдън и Марко Симончели напомниха за това колко опасни са моторните спортове. Надпреварите са комплексни и взискателни към своите участници. Всички спортисти залагат по нещо - във футбола - краката си, в шаха - мисълта си, в моторните спортове - живота си.

В MotoGP бяха хвърлени огромни усилия за подобряването на безопасността. Налаганото мнение от специалисти и бивши състезатели е, че инцидентът на Симончели е нямало как да бъде избегнат.

Във Формула 1 не сме имали фатална катастрофа вече 17 години.

Винаги има сфери, по които може да се работи, но рискът никога няма как да бъде сведен до нула.

4. Ако имаше възможността да подкараш каквато и да е кола по някоя от пистите по които се състезават момчетата в Ф1, с каква кола и на коя писта би избрал да се позабавляваш ?

Това звучи като сбъдната мечта.

Аз имах възможност да сбъдна своята през 2009 г. на стария "Нюрбургринг" - "Нордшлайфе".

Първо направих обиколка със служебно Рено Еспас, а след това и с Мерецедес AMG, управляван от Бернд Майлендър, който и до днес е пилотът на колата за сигурност във Формула 1.

Противно на господстващия избор за най-любима писта - "Спа" в Белгия, за мен "Нюрбургринг-Нордшлайфе" носи цялото великолепие на спорта. Разположена е в уникална планинска местност и се усеща духа на надпреварата.

"Спа" безспорно е невероятна писта, "Монте-Карло" със своя блясък също е едно от любимите ми трасета.

В тази група прибавям "Сепанг" в Малайзия - много технично трасе, много взискателно към пилотите и техниката.

Кола? Някоя измежду Maserati MC12, Saleen S7, Lister Storm, Ferrari F550/575 или Aston Martin DB9.

5. Догодина ще видим един от най - добрите моторни спортове в България - IRC, доколко такива мероприятия могат да ни доближат до open - wheeler-ите ?

Такива мероприятия могат да спомогнат на международния имидж на страната само ако бъдат организирани по съответния начин. Простото домакинстване на големи надпревари може да носи само негативи, ако не бъде извършено по утвърдения стандарт.

Има правила и тенденции, които трябва да се спазват. Те се изучават с помощта на утвърдени имена в занаята, със силен набор от качествени кадри и с адекватен анализ на вече успешни формати. Точно тук идва и големият проблем - вниманието у нас не се приковава върху това с какво разполагаме и дали можем да си позволим нещо повече, а върху това дали просто сме част от календара на някоя голяма надпревара.

Наивността, с която се разглеждат подобни въпроси, е опасна, защото създава погрешно впечатление у хората за това как работи системата. А тя е проста - или имаш какво да предложиш като домакин и почваш да се бориш с останалите кандидатури или не.

Няма как да си купим скъпа опаковка като WRC, да не говорим за Формула 1, ако не знаем как да я използваме. Големият успех, в случая успешната кандидатура, се осланя на много работа, финансиране и силни кадри.

Когато се обърне внимание на тези неща и когато започне да се инвестира в тях, тогава ситуацията ще изглежда по-ясна.

6. През 2009 и 2010 година гледахме и се радвахме на твоите коментари и репортажи, кое най - много ти липсва от уикендите на Формула 1 и доколко е важно всичко да се прави точно при горепосочените ?

Благодаря за хубавите думи.

През 2009 и 2010 г. бях привигилерован да бъда на позиция да отразявам любимия спорт.

Винаги съм разбирал работа си като сериозна отговорност пред всички Вас - зрителите.

В България публиката е взискателна и компетентна.

Шансът, който ми бе предоставен от предишните ми работодатели, бе великолепна възможност за мен да покажа спорта отвътре.

Достъпът до пилотите и отборите е много ограничен и докато не попаднеш на тази позиция няма как да оцениш точно тези нюанси от работата.

В този смисъл най-хубавите моменти в моя професионалeн път бяха свързани с адекватното представяне на това което се случва в спорта.

Формула 1 е богата на история и добри изживявания надпревара и всеки, имал щастието да се докосне до нея под една или друга форма, със сигурност е останал с много приятни спомени, като аз не правя изключение.

Звукът от болидите, блясъкът на уикендите и контактът с феновете преди, по време и след състезанията, са неща, които винаги са ми доставяли удоволствие и към които винаги ще се връщам с много приятни емоции.

В живота място и време има за всекиго и затова не е изключено някой ден пътищата ни да се пресекат отново. За мен това би било огромно удоволствие - същото, което съм изпитвал във всяко едно състезание, когато аз съм бил от едната страна на екрана, а Вие от другата.

За Фетел и двете световни титли

Успехът на Фетел не се дължи само на това, че разполага с най-добрата кола на решетката. През последните две години Себ бе упорит, търпелив и дисциплиниран през целия път.

Сухата статистика показва следното: Фетел стана най-младият двукратен шампион в историята на спорта. През 2011-та германецът спечели 11 победи. Съотборниците в Макларън Бътън и Хамилтън записаха по 3, а Фернандо Алонсо и Марк Уебър стъпиха на най-високото място на подиума по веднъж. За 19 състезания Фетел не успя да се качи на подиума само два пъти, като в единия от случаите бе заради проблеми с колата. Вторият в крайното класиране има само 12 качвания на подиума. Фетел има 15 потегляния от пол-позишън, Уебър има 3, а Хамилтън 1. Преднината му в крайното класиране е 92 т.

Възходът на Фетел не е учудващ. Германецът разполага с отлични умения и израстна в прекрасно изградена среда.

Себ попадна и в много добър период от историята - когато на пистата имаме Фернандо Алонсо - двукратен световен шампион, първият, който спря хегемонията на Шумахер в началото на този век; Люис Хамилтън - най-младият световен шампион за времето си, продукт на усилията на Макларън да издигнат нов британски идол; Дженсън Бътън - извървял един от най-трудните и дълги пътища до върха в спорта - успех, който много пилоти така и не успяха да постигнат; Марк Уебър - до последно в борбата за титлата през миналата година.

Ако някой се съмнява в твърдението, че в момента формулата разполага с изключително конкурентноспособна решетка, то най-добре да пита Рубенс Барикело, който има над 300 старта зад гърба си и се е състезавал с най-добрите пилоти през последните 20 години. И разбира се - Михаел Шумахер, който по-добре от всеки разбра колко много се разви спорта от 2006 г. насам.

Фетел просто бе над всички.

Много хора търсят приликите между него и Шумахер в най-добрите му години. Разликата с периода 2000-2004 г. обаче се крие в това, че конкуренцията в момента разполага с ресурсите да настигне Ред Бул. Ферари, Макларън и Мерцедес инвестират също толкова сериозен капитал, колкото и Дитрих Матешиц. Макларън разполагат с едни от най-добрите инжинери в спорта, в Мерцедес е геният на Рос Браун, а във Ферари скоро ще намерят решение на своите проблеми.

Фетел не даде шанс на никого - спечели почти всички квалификации, потегляше от първото място и поддържаше преднината си до края на почти всяка една надпревара. Той прояви изключителна упоритост и не се подаде на напрежението като Люис Хамилтън. Фетел имаше най-добрите съветници и бе старателно пазен от медийната машина на Ред Бул.

Допусна и най-малко грешки. Подобряваше своето каране във всяко едно състезание и въпреки проблемите, с които се сблъскваше в своята кариера, винаги успяваше да намери начин да се измъкне по-добър. В PR-отдела на екипа се възползваха по най-добрия начин от вроденото му чувство за хумор и бързо го превърнаха в една от най-харесваните спортни личности на планетата.

Греманецът изчака своя момент през 2010 г. в Абу Даби и въпреки че за мен остава едно голямо съмнение около стратегията на тима през целия уикенд, Фетел постигна своята цел. Не знам дали тогава е знаел, че това е просто първата му крачка към величието (седемте титли на Шумахер може скоро и да не изглеждат толкова недостижими), но с работата си през 2011 го демонстрира.

Бърз, агресивен, винаги подобряващ своите умения.

Великите спортисти и тези, които са постигнали безапелационни успехи в своите дисциплини, си приличат по прости неща - упоритост, търпение и много много здрава работа по усъвършенстване. И когато се възползваш от предоставените ти възможности, тогава стигаш до върха. Макларън бяха най-бързи в Белгия, Ферари имаха своите шансове и очевидно успяха да се доближат до Ред Бул, но Себ бе безкомпромисен.

Фернандо така и не успява все още да върне Ферари към успеха, а Люис разполага с безспорни качества, но все още не може да избистри съзнанието си и да се концентрира. На него впрочем му бе изграден един напълно ненужен, според мен, величествен ореол през първата му година в спорта. След това последва титлата и опиянението от нея. Покани за партита, конференции, връчване на награди, а и Никол Шерцингер, която му гарантира славата отвъд Океана.

А Себ не направи това след първия си триумф. Той се прибра в родния Хепенхайм, наброяващ население от 25,000 души, премина през фабриката, благодари на всички в екипа и започна да се подготвя за 2011 г. Защото знае, че ако радостта и опиянението от постигнатия триумф не бъдат овладяни, ще влезе в дългата графа от спортисти постигнали своя триумф и след това изпаднали в немилост.

Тези, които владеят кръговрата в живота и които обръщат успехите си в още по-големи такива със здрава работа и упоритост, заслужават своето съответно място в историята.

В памет на Марко Симончели

Марко Симончели загина след падане по време на Гран При на Малайзия и ще бъде запомнен като борбен, устремен и агресивен състезател.

Италианецът започна бурно първенството през тази година. Завърши пети в Катар, после отпадна в Херес и Португалия, завърши пети във Франция, шести в Каталуния, отпадна в Англия, завърши девети в Холандия, след като потегли от пол-позишън, в Италия бе пети, в Германия шести, в Лагуна Сека отпадна, в Чехия се качи за първи път на подиума след трето място, в Индианаполис бе дванадесети, след това записа три четвърти места в Сан Марино, Арагон и Япония, а в Австралия бе втори преди състезанието в Малайзия. Това му отреди шестото място във временното класиране с актив от 139 т. - точно толкова колкото има неговият идол Валентино Роси.

Симончели бе много близо до победата на "Херес" в Испания още във втория кръг от сезона, след като поведе в състезанието, но заради променливите условия и загуба на концентрация падна и загуби шансове. В Холандия потегли от пол-позишън, но се удари в Лоренсо и пресече финала девети. Във Великобритания пак падна и не успя да регистрира точки.

Той бе критикуван от мнозина, като начело застанаха Хорхе Лоренсо и Дани Педроса. Първият стигна далеч и дори каза, че Симончели трябва да бъде "превъзпитан". Към Симончели се обърна лично и неговият шеф в тима на Хонда Грезини. Всички съветваха Марко да укроти своя нрав и да мисли повече в перспектива.

Той имаше прекрасна физическа подготовка и бързо си изгради образа на бърз състезател в тренировките и квалификациите, но не толкова постоянен в надпреварите.

Пред Марко имаше само една цел и тя бе да печели състезания. С хода на сезона Марко възприе друга нагласа към надпреварите и започна да се бори за класирания на подиума. Това даде резултат, като италианецът бе на път към своя първи успех.

Марко бе буен, своенравен, но се вслушваше в критиките и винаги търсеше пътя към успеха. Защото в ерата на изравнените възможности и изключителната конкуренция, разликата се образува от малките детайли.

А Симончели започна да се вглежда в тях и да търси правилното решение. За това свидетелства фактът, че в Хонда му повярваха и му гласуваха доверие за Сезон 2012 г. Марко бе предпочетен пред Андреа Довициозо за третия заводски мотор след титулярните на Кейси Стоунър и Дани Педроса.

Преди по-малко от три седмици Марко се качи върху новата Хонда за догодина и заяви, че много бързо е успял да се адаптира към новата машина, че е оптимист за бъдещето и че най-добрите състезания за него тепърва предстоят.

Марко бе такъв състезател - той бе оптимист, опортюнист, искаше да даде най-доброто от себе си във всеки един старт и това да не остане незабелязано.

Няма нищо по-лошо от това да нямаш шанс да се бориш. Да нямаш възможността да следваш пътя си. Да не можеш да покажеш на какво си способен. Да не бъдеш сред всички останали. Марко Симончели бе един от талантите, които преследваха стремително своите мечти.

За мен и моето поколение Марко Симончели е един от символите на свободния дух, който не се спира пред нищо и с много упование в самия себе си, се бори за постигането на своята голяма цел в живота. В случая при Марко - да стане световен шампион в кралския клас по мотоциклетизъм.

Почивай в мир.

Формула 1 през 2009 и 2010 г. отвътре

Обичам Формула 1 от малък. Запалиха ме чичо ми и братовчед ми. От училище събирах всякакви материали за спорта. Тогава все още интернет не бе развит както сега и желанието ни за информация се захранваше от списанието на инж. Иван Тенчев - Клуб Ф1.

Няколко години по-късно заедно с моите приятели от училище решихме да основем виртуален шампионат, в който да копираме истинската надпревара. Още от тогава съм се възхищавал на коментаторите и съм им подражавал, като съм се се опитвал да коментирам заедно с тях докато текат състезанията.

После започнах да отразявам спорта в електронна медия и постепенно започнах да навлизам в журналистическите среди. Работя в Спортал от 2006 г., когато бях ученик в 10 клас. Преминах за малко през Евроспорт на нещо като обучение и след това трябваше да прекъсна заради кандидат-студентската кампания.

Случайно през лятото на 2008 г. бях препоръчан на ТВ7 за коментатор на водната формула - Class-1 Powerboating. Това беше първата ми телевизионна проява. В края на годината предложих своите услуги на телевизията за отразяването на Ф1, GP2 и Формула-BMW за 2009 г. и на шега бях извикан на кастигна за коментатори преди началото на въпросния сезон. Само веднъж седнах да коментирам пред един телевизор с Жоро Иванов за 5 мин. и ме избраха за втори коментатор.

През първата година се абстрахирах от напрежението и единствено гледах да давам 100% от себе си във всеки старт. В по-трудните моменти потърсих помощ лично от Джонатан Леджард и Джеймс Алън (първият - коментатор на BCC, вторият - на ITV UK), които ми дадоха един и същи съвет - когато си научил всичко, нищо не може да те изненада - готов си да отразиш и най-трудната ситуация. Ценна насока, която съм се опитвал да спазвам по време на цялата си работа.

Първото състезание, което отразих наживо бе Турция '09 и то изникна доста изненадващо. Изведнъж телевизията реши да праща екип и въпреки че тогава желанието ми беше Жоро да отиде, решиха да изпратят мен. В началото ми бе леко напрегнато, но след като избутах останалите телевизии и попитах Дженсън Бътън (който тогава имаше 5 победи от първите 6 старта и доминираше) - How do you feel leading the world championship? (Какво е чувството да си лидер в световния шампионат?), всичко се оправи. Тогава другите колеги го дразнеха с въпроси дали вече мисли за титлата и той не обичаше да им отговаря. На моето питане той се обърна към мен, погледна ме, усмихна се и стана едно страхотно интервю.

Оттам нататък вече нямаше връщане назад. Годината протече чудесно, а Дженсън стана световен шампион.

Вторият сезон предполагаше по-голямо отразяване. През 2009 бяхме на 5 старта, през 2010 на 9. Още от предсезонните тестове на "Херес" си гарантирах пълна свобода на действие и с малки изключения се реализираха всички планове.

Снимахме и интервюирахме световни шампиони и легенди на спорта като Ники Лауда, Деймън Хил и Жак Лафит. Имахме срещи лице в лице с всички пилоти, както и индивидуални интервюта с босовете на големите отбори.

Формула 1 е затворено общество, което не търпи външна намеса. Пилотите не ти отговарят пълно на въпросите, ако не те познават. PR-ите не те допускат до пилотите, ако не знаят как работиш. Обслужващият персонал не те допуска до местата, на които искаш да снимаш, ако нямаш сериозно присъствие в падока.

Всеки си плаща. Ние плащахме данък, че сме от малка страна на Балканите. Ще ви дам пример - Кристиан Хорнър (шефът на Ред Бул) два пъти обърка България с Унгария и Сърбия и така и не запомни (или разбра) къде е България. Няма майтап - от Унгария на изток е една държава, наречена Източна Европа, което е нещо ориенталско за западноевропееца.

Самият падок иначе (така се нарича пространството зад боксовете, което е и нарицателно за целия керван на Формула 1) е изключително интересно място, в което се потапяш в атмосферата на Формула 1.

Контактите с международните колеги - голяма част от тях британци, които отразяват спорта от студентските си години и които отдавна са прехвърлили 40-те. Всички те респектират, защото виждаш, че живеят в общество, което зачита труда на хората, отдали цялото си свободно време на каузата.

Телевизиите са малките армии на шефа на Формула 1 Бърни Екълстоун за генериране на финансови печалби. Оттам всички репортери са арогантни и всички си мислят, че са най-добрите. Те са като пилотите. Моментът, в който видят на първа линия оранжевия микрофон на "бългериън ТиВи", им е неприятен. В Монако беше върхът на тортата, когато аз, заедно с финландските ми колеги, BBC и FOX не оставихме място на станции като RTL, Sky, Rai, TF1 и т.н. C'est la viе. Играта е безмилостна.

Много приятни емоции те обливат, когато си вземеш интервюто, задал си точните въпроси, пресъздал си обстановката, предложил си на зрителите най-актуалните гледни точки и си представил всичко това по адекватен начин в неделя по време на студиото.

Пътуванията са прекрасна част от работата - дават ти възможност да видиш различни места и култури. Време за разходки обаче почти няма - остават само няколко часа в неделя след надпреварата или в петък вечер, когато вече ни е дошло до гуша от монтиране и интервюта.

Любимото ми място е Валенсия в Испания, защото за мен това е градът, който отразява модерния свят по великолепен начин. Движението в града е устроено безгрешно, като от единия край до другия може да се стигне за 20 мин. в пиков час. Градът комбинира авангардно строителство, стара архиктектура, културно и историческо наследство, има изключителен нощен живот и е много приятно място за живеене. Лазурният бряг и Монако са прекрасни места, но те са като че ли дошли от друг свят.

Любимата ми писта е Нюрбургринг в Германия заради уникалната атмосфера около стария Нордшлайферинг. Обиколките на стария ринг с личното Рено Еспас и сейфтикар-а, управляван от самия Бернд Майлендър, са едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали до сега.

Обичам спорта и се радвам, че животът ни срещна. Абстрахирайки се от блясъка, който е с продължителност няколко часа в неделя следобед, работата е адски изтощителна и взискателна.

В такива моменти е важен екипът, с който работиш. Моите партньори през последните две години бяха операторът Николай Глушков и монтажистът Симеон Симеонов, с които си прекарах страхотно.

Георги Иванов и инж. Иван Тенчев са прекрасни партньори зад микрофона, а нашият координатор Иван Николов е скритата движеща сила на коментаторите, без когото надпреварите никога нямаше да бъдат окрасени с такъв интересен анализ. Нашият организатор Николай Илиев също бе на ниво през цялото това време.

Затова когато се правят сравнения между нас и BBC например, да се сравнява и бройката на екипа, който подготвя предаването, както и на финансовите/интелектуални ресурси, които се хвърлят от двете страни.

И в заключение да кажа, че човек трябва да бъде внимателен, когато започва да мечтае за нещо - със здрава работа, постоянство и усилия няма невъзможни неща.

Когато даваш всичко от себе си, процесът неминуемо се превръща в огромна наслада.

И накрая, но не и на последно място, всичко, което сме правили, сме го правили заради Вас. Ако ви нямаше Вас, нямаше да ни има и нас. Вие си извоювахте това отразяване и ние се стараехме то да бъде много по-достъпно за Вас, за да изживеете спорта от по-близо. Формула 1 има изключително интелигентна публика, която със своята градивна критика и активно участие в медииното пространство, винаги е давала отражение върху цялостното предаване на спорта. Благодаря Ви.

Пожелавам си/ви една прекрасна 2011 г. с много интерсни събития в любимия спорт.