2.12.2011 г.

За Фетел и двете световни титли


Успехът на Фетел не се дължи само на това, че разполага с най-добрата кола на решетката. През последните две години Себ бе упорит, търпелив и дисциплиниран през целия път.

Сухата статистика показва следното: Фетел стана най-младият двукратен шампион в историята на спорта. През 2011-та германецът спечели 11 победи. Съотборниците в Макларън Бътън и Хамилтън записаха по 3, а Фернандо Алонсо и Марк Уебър стъпиха на най-високото място на подиума по веднъж. За 19 състезания Фетел не успя да се качи на подиума само два пъти, като в единия от случаите бе заради проблеми с колата. Вторият в крайното класиране има само 12 качвания на подиума. Фетел има 15 потегляния от пол-позишън, Уебър има 3, а Хамилтън 1. Преднината му в крайното класиране е 92 т.

Възходът на Фетел не е учудващ. Германецът разполага с отлични умения и израстна в прекрасно изградена среда.

Себ попадна и в много добър период от историята - когато на пистата имаме Фернандо Алонсо - двукратен световен шампион, първият, който спря хегемонията на Шумахер в началото на този век; Люис Хамилтън - най-младият световен шампион за времето си, продукт на усилията на Макларън да издигнат нов британски идол; Дженсън Бътън - извървял един от най-трудните и дълги пътища до върха в спорта - успех, който много пилоти така и не успяха да постигнат; Марк Уебър - до последно в борбата за титлата през миналата година.

Ако някой се съмнява в твърдението, че в момента формулата разполага с изключително конкурентноспособна решетка, то най-добре да пита Рубенс Барикело, който има над 300 старта зад гърба си и се е състезавал с най-добрите пилоти през последните 20 години. И разбира се - Михаел Шумахер, който по-добре от всеки разбра колко много се разви спорта от 2006 г. насам.

Фетел просто бе над всички.

Много хора търсят приликите между него и Шумахер в най-добрите му години. Разликата с периода 2000-2004 г. обаче се крие в това, че конкуренцията в момента разполага с ресурсите да настигне Ред Бул. Ферари, Макларън и Мерцедес инвестират също толкова сериозен капитал, колкото и Дитрих Матешиц. Макларън разполагат с едни от най-добрите инжинери в спорта, в Мерцедес е геният на Рос Браун, а във Ферари скоро ще намерят решение на своите проблеми.

Фетел не даде шанс на никого - спечели почти всички квалификации, потегляше от първото място и поддържаше преднината си до края на почти всяка една надпревара. Той прояви изключителна упоритост и не се подаде на напрежението като Люис Хамилтън. Фетел имаше най-добрите съветници и бе старателно пазен от медийната машина на Ред Бул.

Допусна и най-малко грешки. Подобряваше своето каране във всяко едно състезание и въпреки проблемите, с които се сблъскваше в своята кариера, винаги успяваше да намери начин да се измъкне по-добър. В PR-отдела на екипа се възползваха по най-добрия начин от вроденото му чувство за хумор и бързо го превърнаха в една от най-харесваните спортни личности на планетата.

Греманецът изчака своя момент през 2010 г. в Абу Даби и въпреки че за мен остава едно голямо съмнение около стратегията на тима през целия уикенд, Фетел постигна своята цел. Не знам дали тогава е знаел, че това е просто първата му крачка към величието (седемте титли на Шумахер може скоро и да не изглеждат толкова недостижими), но с работата си през 2011 го демонстрира.

Бърз, агресивен, винаги подобряващ своите умения.

Великите спортисти и тези, които са постигнали безапелационни успехи в своите дисциплини, си приличат по прости неща - упоритост, търпение и много много здрава работа по усъвършенстване. И когато се възползваш от предоставените ти възможности, тогава стигаш до върха. Макларън бяха най-бързи в Белгия, Ферари имаха своите шансове и очевидно успяха да се доближат до Ред Бул, но Себ бе безкомпромисен.

Фернандо така и не успява все още да върне Ферари към успеха, а Люис разполага с безспорни качества, но все още не може да избистри съзнанието си и да се концентрира. На него впрочем му бе изграден един напълно ненужен, според мен, величествен ореол през първата му година в спорта. След това последва титлата и опиянението от нея. Покани за партита, конференции, връчване на награди, а и Никол Шерцингер, която му гарантира славата отвъд Океана.

А Себ не направи това след първия си триумф. Той се прибра в родния Хепенхайм, наброяващ население от 25,000 души, премина през фабриката, благодари на всички в екипа и започна да се подготвя за 2011 г. Защото знае, че ако радостта и опиянението от постигнатия триумф не бъдат овладяни, ще влезе в дългата графа от спортисти постигнали своя триумф и след това изпаднали в немилост.

Тези, които владеят кръговрата в живота и които обръщат успехите си в още по-големи такива със здрава работа и упоритост, заслужават своето съответно място в историята.

0 коментари:

Публикуване на коментар