Акценти във филма за ГП на Япония

ОТКРИВАНЕ + ИСТОРИЯ
Здравейте отново в епизод 8 на поредицата авторски филми на ТВ7 посветени на стартовете от Формула 1, този път за 21-то състезание на пистата "Сузука" в Япония.


Пред погледа на 150,000 зрители керванът на Формула 1 пристигна в страната на изгряващото слънце.

Страната домакин на едни от най-епичните битки в историята на автомобилните надпревари.

Култура, традиции и неподправена атмосфера се преплитат в едно в рамките на три дни, а в продължение на месеци светът е в очакване на на развръзката в борбата за титлите през тази година.

Арена на борбата бе трасето "Сузука", което благодарение на своята уникална конфигурация, гарантираше всички условия за вълнуваща надпревара.

Пистата е разположена на 50 км югозападно от Нагоя - основен пристанищен град в Япония с население 2 226 000 мил жители.

Чарът на тази част от Япония се отличава с неподправена местна кухня, улични знаци и табели, които са само на японски, тежък трафик, както и много веселие за феновете.

Гостоприемството на организаторите се допълва от увеселителния парк Мотопия, чиято емблема е огромното виенско колело до старт-финалната права, което приема зрителите за само 22 евро за едно пълно завъртане.

Състезанието обаче печели най-вече заради позицията, която заема в календара. 12 световни шампиони са получавали своите титли именно тук в проведените 24 състезания за Гран При на Япония.

Не през всяка една година обаче надпреварите са се провеждали на това трасе. Първите две състезания през 1976 и 1977 се провеждат на друго известно трасе - "Фуджи".

На 24 октомври 1976 г. пада мъгла, а след това се излива и пороен дъжд, преди началото на последното състезание през сезона, което трябва да реши битката за световната титла между Ники Лауда и Джеймс Хънт.

Лауда се завръща след зловещия инцидент на "Нордшлайфе" и продължава да води с преднина от 3 точки.

Преди самото състезание се включва в група от пилоти, които заявяват, че нямат намереине да се състезават при подобни условия.

Организаторите обаче дават старт на надпреварата, в която Лауда взима участие, но се отказва след 2 обиколки, заявявайки, че животът е много по-важен от една титла.

На Джеймс Хънт от своя страна му е нужно четвърто място, за да спечели титлата.

Британецът води през по-голямата част от състезанието, а в самия му край, когато пистата започва да изсъхва, се налага да направи непредвиден бокс за смяна на гуми.

Излиза на трасето шести, но успява да се изкачи до трета позиция без да разбере това.

Накрая на надпреварата излиза от кокпита, мислейки си, че не е спечелил шампионата, с което маркира един от най-паметните моменти в историята на Формула 1.

Япония обаче губи място си в календара между 78 и 86 г., преди отново да се завърне през 87 г. и този път на "Сузука". Михаел Шумахер успява да регистрира шест победи, с което остава в историята на състезанието.

В своята същност историята на надпреварата за Голямата награда на Япония е борба за надмощие на две компании - Хонда и Тойота. "Сузука" е конструирана като тест-писта за мотоциклетни изпитания на Хонда през 1967 г., а "Фуджи" на Мицубиши през 1963-та., преди да бъде закупена от Тойота през 2000-та, когато започва реконструкцията й.

Люис Хамилтън и Фернандо Алонсо си поделят по една победа на обновената писта през 2007 и 2008 г., когато под натиска на Тойота домакинството на Гран При на Япония се завръща на легендарното трасе.

Организаторите освен, че не успяват да осигурят нужните условия на отбори и фенове, стигат далеч като забраняват на зрителите да развяват флагове и трансперанти, освен ако въпросните не са в подкрепа на отбора на Тойота.

Обикновено меню на пистата струваше необеснимите 87 долара и въпреки че част от тези проблеми бяха решени през 2008 г., надпреварата се върна на "Сузука".

Домът на японския моторспорт подписа договор с Бърни Екълстоун за провеждането на надпреварата поне до 2011 г.

Тази година всички възкликнаха при завръщането на трасето до Нагоя заради отлично подготвените падокс, боксове, медия център, трибуни, входове и атракции.

Въпреки световната икономическа криза, цените на артикулите останаха по-евтини от продаваните по класическите европейски трасета като "Монте Карло", "Силвърстоун" или "Монца". Якетата на отборите варираха между 80 и 110 евро, тениските между 25 и 40, а шапките бяха с рекордно ниска цена от 15 евро.

Японската публика като една от най-ентусиазираната на тема Формула 1 в света, почти всяка година подкрепя поне един пилот на решетката.



АТМОСФЕРНИ УСЛОВИЯ
В света на Формула 1 времето е едно от малкото неща, които Бърни Екълстоун, ФИА и отборите не могат да контролират.

Затова обаче се хвърлят огромен ресурс в подобряването на технологиите, с които се изследват промените в климата и прогнозирането на условията, в които се провеждат състезателните уикенди.

Метео Франс е официалната компания, която прави прогнозите във Формула 1.

Френските специалисти се присъединяват към спорта през 2002 г., след като отчитат с прецизност промените в климата по време на състезания като Ролан Гарос, Френч оупън и др.

Системата, с която се отчитат промените - М-Тек дава информация в реално време за посоката и скоростта на вятъра, температура на въздуха и на асфалта и степента на влажност - всичко от което се нуждаят отборите, за да изготвят своята стратегия.

Данните на Метео Франс са много важни, защото пристигането на "Сузука" винаги е било предизвикателство за отбори и фенове заради спецификата на един от най-сеизмичните региони в света.

Не веднъж атмосферните условия са ставали непреодолима пречка пред организаторите.

Тайфуните и земетресенията са неизменна част от уикендите в Япония.

Заради екстремните условия петъчните свободни тренировки на "Сузука" на два пъти през последните десет години влязоха в новините. В надпреварата през 2004 г. бяха прекратени заради тайфуна Ма-он, който наводни пистата, а през 2000 г. имаше и земетресение, което бе усетено от пилотите.

Заради постоянния риск работата на механиците са затруднява максимално, а загубата на време може да се окаже фатална.

При разлика във времето в отделните дни, настройките на болидите трябва да бъдат променяни неколкократно, за да могат колите да бъдат пригодени към съответните условия.

Поведението на колите, когато пистата е мокра, е свързано с по-ниска топ-скорост, липса на сцепление, с пъти по-висок риск от превъртане на задните гуми и излитания, намалена видимост, както и по-дълъг спирачен път.

Затова всяка една обиколка в такива условия по време на тренировките се оказва много важна.
В подобни условия проличва и инженерния гений за това колко бързо всеки един от екипите може да се ориентира в създалата се ситуация и да извлече максимума от потенциала на болида, за да може и пилотът оттам да се чувства много по-уверен зад волана и за да може болидът да се движи максимално бързо в самите завои.



ЧАСТИ НА КОЛИТЕ - ЦЕНИ
Хаосът в уикенда на "Сузука" донесе главоболия на мениджърите на отборите, които трябваше да се бръкнат със сериозни суми за възстановяване на болидите.

Инцидентите по време на квалификацията, както този на Уебър в третата свободна тренировка и на Хайме Алгерсуари в състезанието, струва над един милион паунда.

Най-тежкият сценарий за даден отбор е ако пилотът претърпи такъв инцидент, след който се налага да бъде сменено цялото шаси и окачване.

Такъв бе случаят например с пилотите на Торо Росо.

Болидите им бяха изцяло счупени и ремонтът на всеки от тях ще струва не по-малко от 140 000 хил паунда.

В началото на годината по време на състезанието за Голямата награда на Испания отпаднаха и двамата титуляри на тима тогава - Буеми и Себастиян Бурде, и то още в първи завой, така че надпреварата на "Сузука" бе втора за тима, в която финансовия отдел на тима бе в затруднено положение.

Към пилотите с по-малко щети по своите болиди включваме Хейки Ковалайнен, отпадането на Алгерсуари в квалификацията, както и това на Буеми в завой №9.

Там щетите бяха най-вече по окачването, носа, радиаторите и предното крило.

Причината за цялостна смяна на шаси е заради големия брой карбонови елементи, от които се състои окачването - носачи, джанти, ресори, торсионни щанги, балансьори, шок абсорбатори, анти-рол барове, които трябва да са в перфектно състояние и с отлична симетрия.

Пораженията при катастрофата на Тимо Глок включваха и повредени кормилна щанга и кокпит.

От изброените елементи най-скъпи са радиаторите и предните крила, които са на стойност 25 000 паунда. Следват в класацията пода на болида, който е на стойност 14,000 паунда, ауспух за 9,000, странични крила за 5, като най-евтино на отборите излиза кормилната щанга, която струва "само" 1,000 паунда.

Всички тези сметки ще бъдат взимани предвид едва през следващите сезони, когато бъде приет таван на разходите.

Те обаче са гаранция за сигурността на пилотите, която винаги е била определяща при работата на механиците.

Катастрофите са предизвикани от пилотски грешки, технически проблеми или тежки климатични условия.

За възможно най-добрата гледна точка върху случващото се на пистата е определяща характеристиката на каските на пилотите.



ВИДИМОСТ НА КАСКАТА
Затова една от често дискутираните теми сред феновете на Формула 1 е каква е видимостта при движение с висока скорост, когато на пистата вали.

Каските не разполагат със специални механизми за почистване и затова пилотите се налага да използват ръцете си, за да премахнат водата от визьора.

Каските се правят с възможно най-нисък коефициент на триене, за да може вятърът да изблъсква капките максимално бързо, така че движението под права линия с висока скорост не е най-сериозният проблем.

Пилотът начело на колоната не изпитва затруднения, тъй като трябва да се бори едиствено с дъжда, докато пилотите в по-задната част на колоната се налага да се борят и с образуващия се аквапланинг - вдигането на вода от движещия се на по-предна позиция болид.

Състезателите използват два типа визьори. Едните са когато навън има слънце - затъмнени и със специално покритие, което не допуска вредните за окото UV лъчи. Другите са за облачно време и за дъжд - те са прозрачни, за да има максимална светлопропускливост.

При изграждането на визьора се използват и химикали, с които се неутрализира ефектът от мъгла.

Запотяването се компенсира с ефективна система за проветряне на каската.

Проблеми със запотяване изпитват единствено пилотите каращи с очила заради разликата в температурата на тяхното тяло, тази в каската и отвън. Такъв пилот бе бившата звезда на Торо Росо Себастиян Бурде.

Въпреки всичко казано до момента каските, заедно с облеклото, са едни от малкото места, в които механиците не могат да се намесят в хода на състезателните уикенди.