Залезът на изгряващото слънце

Само преди две години Япония разполагаше с три отбора във Формула 1 и с 10% от пилотите на решетката. Догодина няма да има нито японски отбори, нито японски двигатели и по всяка вероятност нито и японски пилоти. Оттеглянето на нацията от спорта бе толкова бързо, колкото и брутално. Но как се стигна до тук и може ли този процес да бъде спрян?

Рецесията удари най-тежко един от най-големите пазари в света. Процесът започна преди 11 месеца, когато след дълги години на разочароващи резултати Хонда се оттегли. Последваха Субару и Сузуки във WRC и Кавазаки в MotoGP. Сега на ход са Тойота и догодина Бриджстоун.

Причината се крие в основата на японската икономика, която се осланя на приходите от износа. За Хонда и Тойота най-големият пазар са Щатите. Хонда нямат силно присъствие в континентална Европа (единственият им пазар е Великобритания), а Тойота тепърва започнаха да го развиват. Така че последиците от икономическата криза в САЩ се усетиха най-вече върху японските производители.

Към провала на Хонда и Тойота трябва да прибавим това, че техните отбори във Формула 1 никога не успяха да си набавят подходящи спонсори и винаги разчитаха на подкрепата на компанията-майка. Най-големият клиент на Панасоник е Тойота, така че уреждането на парите бе повече споразумение, отколкото уговорка.

Първоначалната цел на Тойота с идването им във Формула 1 бе да подобрят имиджа си в Европа, за да може да покачат продажбите си. Но така и никога не успяха да пробият на този фронт. През последните 10 г. пазарният дял на Тойота се вдигна с може би 1%, така че ако се търси корпоративна причина за оттеглянето им от Ф1, то тя трябва да се търси дори извън настоящата икономическа криза.

Също така трябва да погледнем на нещата и от рекламна гледна точка - в Щатите никога не са били пленени от Формула 1, а там е съсредоточено в най-голяма степен вниманието на Тойота.

В Япония има зрителски интерес, но Тойота там вече е водеща компания, така че допълнителни успехи в моторспорта няма да дадат кой знае какъв ефект. Европа е мястото, където Тойота можеха да спечелят много като компания, участваща във Формула 1. Но гледайки данните от последното десетилетие, успехът не е значим. Това е също една от причините.

Тогава излиза и логичният въпрос - защо тяхната пазрана стойност не се увеличи? Отговорът е прост - липса на резултати или по-скоро - липса на каквито и да е резултати, ако говорим за Тойота. Субару поне имаха мъжеството да си го признаят - нито една победа - това е в основата.

Имайки предвид, че Хонда и Тойота са големи играчи, как може да си представим, че след всичките пари, които изливаха в отборите си за 8-9 г., да нямат каквито и да е по-запомнящи се резултати? Разбира се, че борда на директорите не беше доволен от случващото се, но той избягваше темата, стига компанията да се развива добре, да има приходи и профилът в Щатите да расте.

Има и още една причина, която може да я наречем локална. Много хора в самите японски компании се надигнаха срещу моторспорт философията, която техните шефове изповядваха. Те използваха кризата като повод, а липсата на резултати като причина - и големите имена като Тадаши Ямашима трябваше да склонят глава. Лозунгите, че започват развитието на хибриди и технологии, опазващи оклоната среда, беше хляб за медиите с цел да се маскира истинското им представяне.

Трябва да изтъкнем и липсата на добър PR на местно равнище. Безработицата в Япония не се вдигна толкова, колкото на другите места, защото компаниите не съкратиха персонала. За тях е по-удобно да запазят своите служители, но да намалят техните надници. Всички имат работа, но всички са по-бедни, а това променя приоритетите. През 2004 г. в Япония бяха направени реформи в трудовото законодателство, които позволиха да бъдат сключвани и краткотрайни трудови договори. Когато рецесията дойде, Тойота елиминира тези си служители, като не поднови контрактите им. Така Тойота излезе с позицията, че НЕ съкращава, а просто не подновява. За местните медии обаче нещата не изглеждаха така и компанията трябваше да понесе много критики за тази си политика. Така разходите на Тойота започнаха да се следят под лупа и проекти като Формула 1 започваха да изглеждат повече като фриволност, а не като оправдана цел.

Когато всички тези фактори бъдат събрани в едно, то не е изненада, че японските производители се отказаха от спорта. Но докато Хонда се оттеглиха от Ф1, те останаха в MotoGP и IRL;Бриджстоун също ще предприемат този ход, но ще останат в MotoGP и GP2;Тойота напускат, но остават в Наскар, така че какъв е проблемът с Формула 1?

Дали всичко е базирано на резултати или повече върху начина, по който се ръководи спорта?

Системата КЕРС бе въведена, след това отхвърлена, а това бе една от основите на програмата на Тойота за развиетие на технологии за серийни автомобили.

Има и един друг играч в цялата история - Супер Агури. След напускането на тима като цяло има голям отлив на интерес сред японските фенове и това се видя през тази година в състезанието. Едва 60% от билетите бяха продадени, а от ФуджиТВ отчетоха спад в гледаемостта. Телевизията подписа нов договор за излъчване на спорта, но в период, в който хората не проявяват интерес към случващото се. Загубите на организаторите на надпреварата на "Сузука" бяха 50 милиона долара.

Сравнете тази ситуация с 2006 г. на същото трасе - Супер Агури на решетката, Такумо Сато зад волана - събитието бе пълен фурор и нямаше празни места по трибуните. През 2007 г. на "Фуджи" интересът също бе огромен. След това обаче дойде 2008-ма - без Супер Агури на решетката, без Такума Сато.

Имаше шанс през тази година местният герой да кара за Торо Росо, но отборът заложи на Бурде, който бе сменен по средата на сезона. И това веднага рефлектира, и всички в Япония го признават - дори и шефовете на "Сузука" - "Сато е фактор в страната и неговото завръщане би могло да върне много фенове по трибуните".

Кое е по-важно тогава? Японските отбори или японските пилоти?

Много от японците подкрепят не само местните любимци, но и Райконен, Алонсо, Фетел, Аертон Сена, който продължава да бъде най-обичаният пилот в японската история на Формула 1. От 2002 г. насам Сато е като магнит за публиката. Спомнете си състезанието през 2002 г. - всички трибуни бяха в жълто, в цветовете на Джордан. След това БАР, Хонда, Супер Агури... Нещата се променят. Дори и японските фенове на Алонсо и Кими имат нужда от Сато.

Що до отборите, всъщност имаше само един отбор, който феновете истински подкрепяха - Супер Агури. Дори и тимът да бе базиран в Англия, той бе с такава харизма и с такъв имидж, че хората го обожаваха. Японците намираха духа на Соичиро Хонда повече в Супер Агури Ф1, отколкото в Хонда Ф1. А когато феновете станаха свидетели на това как Хонда оттегли подкрепата си от СА и увеличи бюджета на А-отбора почти десеторно, но без постигането на каквито и да е резултати, то и отливът бе логичен. Компанията загуби популярността си, която носеше още от времето на Сена.

А Тойота? Те развиваха своята стратегия чрез действията в Кьолн и никога не дадоха шанс за изява на японец. Затова и феновете усещаха наличието на дистанция между тях и онова, което се прави в Тойота. Като цяло и решението на компанията да вземе домакинството на "Сузука" в посока "Фуджи" не бе оценено добре.

След като в последния момент от компанията се сетиха за Камуй Кобаяши вече бе твърде късно. Това бе начинът, по който Тойота можеше да подобри имиджа си в собствената страна, но вече бе късно. Сега за двамата японски пилоти на решетката им предстои изкачване на Еверест, ако искат да си осигурят място.

Казуки Накажима е страхотно момче, много отворен, много естествен, но не успя да блесне във втория си сезон на решетката. Неговата кариера като че ли стигна до своя край.

След само две състезания обаче за Камуй Кобаяши се говори все повече и повече. Но на него тепърва му предстои да се доказва, ако иска и да си гарантира пълния престой на решетката догодина.

Значи има ли бъдеще за Формула 1 в Япония? Много биха се аргументирали, че би трябвало да има. Японската икономика си остава една от най-динамичните и популярни в световен мащаб. Връзката й с Формула 1 е жизнено важна. Но кой може да я спаси? Ако големите компании не могат, то кой?

Такума Сато. През 2000 и 2001 г. интересът към Ф1 в Япония бе много нисък, докато не дойде Таку. Той е страхотен посланик и накара дори и най-старите фенове да идват на пистата. Те са същите обаче, които не можаха да разберат защо Торо Росо не взеха техния любимец. От това не губи толкова Дитрих Матешиц, колкото целия спорт като цяло.

Ако Сато си намери място през 2010 г. и то заради таланта, с който разполага, а не заради мистериозен спонсор, то отборът, който му е гласувал доверие, ще получи двойно такова от хората в Япония.

Шансовете са големи. Новите отбори си търсят пилоти и работата на Сато в Супер Агури може да ги убеди да го привлекат в своите редици.

Без останали японски отбори и без достатъчно опитни млади японски пилоти, Сато остава единствената надежда, която може да спаси любовната афера между Япония и Формула 1.

Никога преди бъдещето на Сато не е било от такова значение, защото без да преувеличаваме, можем да кажем, че ако той не се завърне на решетката, японската раздяла може да се окаже пълна и перманентна.

За да остане в спорта на Япония й е нужна надежда, нужно й е да вярва в нещо/някого.

На Япония й е нужна Такума Сато.

публикувано в: AutoDnes.com