Желязната ръка на правото - процедурата не е спазена!

Продавачът на пуловери спечели делото срещу ФИА в Париж, с което му бе оттеглена забраната да участва в шампионати на ФИА. Винаги съм си мислел, че ако Бриаторе бе българин, а ФИА бе базирана в България, щеше да му се размине. Добър адвокат от калибъра на Джордж Карман, който на 7 септември 1994 г. постигна частичен успех при апела на Бенетон във връзка с отнетата победа на Шумахер в Спа заради по-тънка дървена планка, родни следователи и роден съдия и Бриаторе минаваше свободно. След това се намира някоя медия в криза, която изгражда образ на Флавио като легенда на автомобилния спорт и привидно всичко бива забравено. Интересното е, че е напът нещата да се развият по този начин, ако ФИА не успее да спечели обжалването.

Ключът към успеха на делото на Бриаторе се крие в процедурата. Изконно правило за адвоката е, че той защитава правния ред, а не морала и справедливостта като основни ценности на всяко едно общество. Позитивноправната теория постановява, че основата в правото е взаимовръзката между фактическото и дължимото. При нарушаване на диспозицията на дадена правна норма, настъпва санкция. Бриаторе постави на карта живота на човешки същества и получи санкция. Обвиняемият обаче е невинен до доказване на противното. ФИА хвърли известен ресурс в разясняването на случая, но методите, по които се опита да обвини Бриаторе не бяха ясни.

Бриаторе се възползва перфектно от това и излезе с ясната позиция, че борбата не е за справедливост, а е на лична основа между него и Макс Мозли. Процедурата се основаваше на признанията на Нелсън Пикет-младши и неизвестния свидетел X от отбора на Рено. И двамата получиха имунитет, а ФИА разпита и други очевидци. В Париж обаче съдът реши, че тези начини не са били процесуално оправдани, т.е. валидни.

Цялото съдебно преследване обаче според мен е плод на егото на Бриаторе, защото дори и да бъде оневинен, светът никога няма да му прости. Изумяващо е обаче поведението му. За пореден път залага на стария си трик - да играе ролята на небрежния тип. Издънките на Бенетон в средата на 90-те се трупаха една връз друга, а Бриаторе демонстрираше пред медиите трогателно и добре репетирано невежество. "Честно да ви кажа, не правя разлика - филтър за гориво или за кафе машина, на мен ми изглеждат еднакви", обясняваше той. "Трябва да говорите с момчетата от техническия екип..."

Вчера той се включва по телефона в две медии - RAI Италия и BBC Radio 4 Англия. В RAI започва разговора с "Дали ще се завърна във Формула 1? В момента се интересувам единствено от Формула Бамбино (неговата приятелка е бременна и чака първото му дете - момче)" - добре изпипан подход. "Вече съм много по-спокоен. Вредата, която ми нанесоха от ФИА бе огромна. Всъщност вредата, която лично Макс Мозли ми нанесе. По-важното е, че решението във френския съд ми върна свободата и достойнството - нещата, които Мозли ми отне преди известно време. Нека се насладим на момента."

В BBC Radio 4 пък колегите бързо атакуваха с въпрос дали е пряко замесен в Сингапурската афера. "Не съм замесен, ако съдите по разследването, което ФИА направи. Това е единственото, което мога да кажа в момента. Нямам желание да се завърна във Формула 1 - щастлив съм, че си завърнах достойнството."

В края на 2009 г. Мозли излезе с интересен коментар, който според мен казва всичко:
"Бриаторе трябва да бъде последният човек, който да се оплаква от начина, по който ФИА се отнасяше с него. ФИА винаги му е давала картбланш - така бе когато бе намерен непозволен софтуеър в кола под неговото ръководство; както и когато бе премахнат компонент от зареждащата система на негова кола; както и когато отборът му не успя да докаже легалността на компонент от окачването на негова кола; и за последно - когато бе установено, че е изтекла информация от друг отбор в неговия. Във всеки един случай от тази поредица, ФИА приемаше твърденията му, че той не е замесен."

"Този път (Сингапурската афера) обаче е различно. Имаше ясни доказателства, че той е заповядал на Нелсън Пикет-младши да катастрофира. Неговото отноншение по случая се засилва и от факта, че той е и мениджър на пилота - първият човек към когото един млад пилот се обръща, за да потърси съвет, ако отборът му нареди да направи нещо против правилата. След като ФИА излезе с твърдо решение, разследването на случая се пое от външни адвокати и бе неизбежно. Тяхното решение, плюс вътрешното разследване на Рено, доказа отговорността, която е носил Бриаторе в това състезание. Твърденията, че това е по някакъв начин "отмъщение" или че случаят се води на лична основа е отчаян и безпочвен аргумент."

В този ред на мисли е интересен коментара на колегите Джо Сейуърд и Георги Иванов върху казаното до момента. Сейуърд, който е известен с това, че никога не е симпатизирал на Флавио, стига далеч, като смята, че италианецът ще има голям гроб някой ден, на който за епитафия може да се използват горните два абзаца. Крайно изказване, но изречено от британски журналист, а те като цяло не подкрепяха Бриаторе особено.

Иванов пък поглежда върху това дали Бриаторе ще липсва на спорта. "Със сигурност, с него си отива част от блясъка и италианския чар, но зедно с това и много лоши практики - от нарушаването на правилата, през наглите изказвания пред пресата до конфликта на интереси - не е правилно да си мениджър на един пилот и в същото време да си му и шеф в тима, нали така?."

"20 години след появата си в Гран При на Австралия Бриаторе вече е извън Формула 1. Постигна много, но както виждаме, не всичко носи положителен знак. Със сигурност Бриаторе остави почерка си върху развитието на Формула 1. Сега предстои това да бъде изучено и правилно обяснено. За да не се повтарят някои от "хитрите италиански номера" на продавача на пуловери. Може би това беше основната слабост на Бритарое във Формула 1 - че не успя да се отърве от този прякор. И си замина с него."

За последно да кажем - в правото най-важен е процесът, в живота до някаква степен също. Бриаторе спечели делото, като успя да докаже, че ФИА са му наложили тежко наказание въз основа на разследване, което не е категорично. Сингапур 2008 пък доказа, че в процеса на живота някои хора взимат погрешни решния и светът ги осъжда по съвест, а не по писани закони.