Тик-так, Дженсън

Дженсън Бътън извървя много дълъг път докато стигне до спечелването на световната титла през 2009 г. и въпреки че някои колеги откликнаха с "най-после", други реагираха с "най-накрая". Той бе критикуван през цялата си кариера, бе критикуван към края на миналия сезон и продължава да бъде критикуван и след него по простата причина, че начинът по който спечели титлата наподобява начина по който спечели и първата си Гран При - благодарение на обстоятелствата.

Двойните дифузьори, безпрепятстваните победи в първата част от сезона, липсата на съпротива във втората част и всичко това в година на радикални промени винаги ще са част от този му триумф. За да не си тръгва с това впечатление, съдбата му подари прекрасна възможност - да смени екипа, да се изправи срещу клана Хамилтън, срещу много по-силни съперници и срещу Михаел Шумахер.

Той може да спечели отново, защото по-добре от всеки друг пилот на решетката знае колко важно е да избереш подходящия момент. Бътън премина през абсолютно всичко, за да стигне до върха през 2009 г., но това би трябвало да бъде по-скоро началото, а не края, тъй като през последните 9 г. британецът успя да покаже твърде малко от онова, на което е способен. Ако проследим развитието му като пилот от самото начало, ще се убедим, че времето във Формула 1 наистина е всичко.

Дженсън е най-малкият от четирите деца на Джон Бътън - талантлив раликрос състезател, роден в градчето Съмърсет в Англия. Когато е 7-годишен родителите му се развеждат и на него му е оставен 50-кубиков мотор, на който Бътън маха ограничителя, за да кара възможно най-бързо. За тази машина Бътън признава пред колегата Йон Вилде от DailyMail, че е била доста приемлива за него, но не му е била достатъчна.

Още от ранна възраст Дженсън си пада по високите скорости, защото бързо се отегчава от обикновените занимания като ходене на училище. Затова се насочва към картинга, като първият му карт бива поднесен като подарък за Коледа, когато е само 8-годишен. За първата си победа получава часовник като награда и това му прави много силно впечатление. Той допълва, че в идеалния свят би получавал часовници като награда за всяка победа.

Часовникът в последствие се оказва метафора, тъй като времето за него започва да тече много бързо от този момент нататък. Следват титли в британския Карт Супер При, както и в британския шампионат за кадети през 1991, когато печели всичките 34 състезания. Следващите 10 години минават като един миг докато младият пилот не стига апогея си през 2000 г., когато дебютира във Формула 1

Бътън тръгва от семейство със скромни доходи. Той си спомня, че дори се е налагало да взима пари назаем, за да зареди гориво в колата си напът към поредното състезание. По това време младокът няма идея какво му предстои. Разполага с безспорен природен талант, който демонстрира чрез участието си във Формула Форд и Формула 3. Този талант бива разпознат от самия сър Франк Уилямс. Така Бътън получава позвъняване лично от шефа на едноименния отбор докато е на среща със свои приятели в бар в Съмърсет.

Дженсън получава шанса на живота си, който ще преобърне всичко за него и ще го превърне от обикновено момче от Съмърсет до световно известна личност. Той е доказал до този момент, че е много бърз, но му предстои голямото предизвикателство на Формула 1, което освен на ниво каране е свързано и с психологичния скок, който той трябва да направи. Нещата обаче се развиват под максимата "твърде много, твърде рано". Той прави страхотен дебют и завършва осми в крайното класиране през 2000 г., но трябва да отдаде мястото си в Уилямс на Хуан-Пабло Монтоя.

Само на 20 г. той се превръща в най-младия британец, участвал във Ф1 и най-младия, който е печелил точка. Всичко това блазни Бътън, който признава, че до този момент никога не е разполагал с толкова пари, че да си купи къща в Монако, 22-метрова яхта, наречена "Малката госпожичка" и Ферари. Въпреки че осъзнавал случващото се, той се утешавал с онова, което му казвали приятелите около него - "така се живее като пилот от Формула 1!". Луксът изглежда изключително примамлив за младия талант и той му се отдава.

Това обаче го пречупва, а последвалите разочарования в Бенетон и Рено също не му се отразяват добре. Към картината се добавя и изградения му имидж на плейбой. Негово гадже е известната на Острова Луиз Грифитс, която се слави с предпочитанията си към скъпите коктейли и участията пред камерите. Това също блазни Бътън, който открито започва да говори за това, че е загубил девствеността си на 14 г. и че предпочита девойки с малки стъпала.

Към тези времена той се връща с известно разочарование, но прави много откровено признание, че всичкият блясък му е пречил да бъде завършен състезател. Той казва, че никога не се е съмнявал в качествата си и че никога не се повлиявал от начина си на живот извън пистата, но това просто не е било в негова полза. Сезоните 2003, 2004 и 2005 г. му дават шанс да покаже на какво е способен, но остава в сянката на Шумахер и Алонсо. Демонстрира добро каране, но не стига до победата и много почват да се съмняват дали въобще има качествата да бъде шампион.

Легендата на британския моторспорт и бивш световен шампион във Формула 1 Найджъл Менсъл категорично отсича през 2007 г., че Бътън е имал шансовете да се докаже, но просто не ги е използвал и че времето му е свършило. Това изказване идва след победата му в Унгария през 2006 г., но тя бе повече плод на случайно стечение на обстоятелствата, а не толкова на каране при равни условия срещу всички.

Точно в това време обаче Дженсън е търпелив и стига до истината, че за да стигнеш върха, първо трябва да стигнеш дъното. А това се случва през 2007 и 2008, когато екипът на Хонда е пред разруха след серия от изключително слаби резултати. Закупуването на тима от Рос Браун в последния момент обаче спасява Дженсън. Геният на Браун го извежда до безкомпромисните 6 победи в първите 7 старта на 2009 г.

През последния сезон той премина през много и до някаква степен изпълни онова, което се изискваше от него - да задържи предимството, което имаше от атаките на своите съперници. Той успя, но срещу много голяма цена. В този смисъл е интересно мнението на колегата Георги Иванов, който се върна назад до 1997 г., като сравни отношенията между Браун и Бътън с тези между Патрик Хед и Жак Вилньов.

Безспорно и двамата пилоти разполагаха със страхотни коли, които бяха много по-добри от тези на конкуренцията, но и двамата трябваше да чакат до последното състезание, за да постигнат успеха. Това обаче не се понрави нито на Хед, нито на Браун, тъй като и двамата знаеха, че колата им е много силна и очакваха успеха от своите пилоти много по-рано, за да може по този начин да се спестят финанси и за да се насочи вниманието на екипа към построяването на болида за догодина.

Дженсън все пак стана шампион и осъществи мечтата си, но това е само началото. Той е в разцвета на кариерата си, която се възроди изведнъж. Затова и самият той призна, че в момента се чувства по същия начин, по който се е чувствал, когато за първи път е сядал в болид от Ф1. Британецът отново си върна любовта към спорта. Сега е времето, в което той тепърва може да открие славата на Ф1 и да повтори титлата си от 2009-та. А и ако изключим Люис Хамилтън - британските пилоти са известни с това, че най-добрите им сезони настъпват когато влезат в 30-те. Дженсън е на 29.

Сега е по-добър, преценява ситуациите от по-добра перспектива, психически е по-подготвен. Деветте години от които се състезава във Ф1, колкото и много да изглеждат, му послужиха, за да осъвършенства характера си. Сега задачата да се справи първо с Люис Хамилтън и след това с останалите изглежда много по-сериозна от всичко, с което се е сблъсквал до този момент. Тя обаче ще му гарантира истинско предизвикателство и още една възможност да покаже, че изборът на подходящия момент във Формула 1 е едно нещо, а това да избереш правилния подход да се справиш още веднъж съвсем друго.

"Искам хората да ме запомнят като прецизен пилот, а също така и като неколкократен световен шампион. Не искам да ме помнят само с 1 титла. Винаги съм се водил от амбицията да бъда най-добрия пилот от моята ера и все още вярвам, че разполагам с времето, за да постигна тази си цел" - Дженсън Бътън, май 2009.